4 И проводих при вас всичките си раби пророците, като ставах рано и ги проваждах, и казах: Ах! не правете тази гнусна работа която мразя.
5 Но не послушаха, нито приклониха ухото си за да се върнат от злодеянията си та да не кадят на други богове.
6 За то се изля гневът ми и яростта ми, и се разпали в Юдините градове и в улиците на Ерусалим; и станаха запустени и пусти както днес.
7 И сега така говори Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: Защо правите вие това големо зло против душите си, щото да изтребите от вас мъж и жена, дете и младенец на цица, отсред Юда, за да не остане у вас остатък,
8 като ме прогневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя дето дойдохте да пришелствувате, щото да изтребите себе си, и да станете клетва и укор между всичките народи на земята?
9 Да ли забравихте злодеянията на отците си, и злодеянията на Юдините царе, и злодеянията на жените им, и злодеянията ваши, и злодеянията на жените си, които сториха в Юдината земя и в улиците на Ерусалим?
10 Не се смириха до този ден, нито се убояха, нито ходиха в закона ми и в повеленията ми които турих пред вас и пред отците ви.