11 Остави сирачета си: аз ще ги упазя живи; И вдовиците ти да се надеят на мене.
12 Защото така говори Господ: Ето, онези на които не се падаше да пият от чашата Наистина ще пият; И ти ще останеш ли съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан, Но непременно ще пиеш.
13 Защото се заклех в себе си, говори Господ, че Восора ще бъде в ужас, В укор, в запустение, и в проклетия; И всичките й градове ще бъдат пусти във век.
14 чух известие от Господа, И вестител се проводи на народите и каза: Съберете се та елате против нея, И станете на бран.
15 Защото, ето, ще те направя малък между народите, Презрителен между человеците.
16 Прелъстила те е твоята ужасност, Гордостта на сърдцето ти, О ти, който живееш в разселините на канарите, Който владееш височината на хълмовете: Ако и да възвисиш гнездото си като орел, И от там ще те сваля, говори Господ.
17 И Едом ще бъде в ужас: Всеки що би минал през него ще се ужаси, И ще позвизди за всичките му язви.