3 Господи, не гледат ли очите ти на истината? Ударил си ги, и не ги заболя; Изнурил си ги, и не рачиха да приемат поправление: Ожесточиха лицата си повече от камик: Не рачиха да се върнат.
4 Тогаз аз рекох: Наистина те са сиромаси, безумни са, Защото не знаят пътя Господен, Съдбата на Бога своего.
5 Ще отида при големите Та ще говоря с тях; Защото те знаят пътя Господен, Съдбата на Бога своего; Но и те купно строшили хомота, Разкъсали връзките.
6 За то лъв от дъбравата ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги изтреби, Рис ще причаква край градовете им: Който излезе от там ще бъде разкъсан; Защото се умножиха престъпленията им, Нараснаха отстъпленията им.
7 Как ще ти простя това? Синовете ти ме оставиха, И кълнеха се в онези които не са богове: Когато ги наситих, тогаз прелюбодействуваха, И на купове отиваха в домовете на блудниците.
8 Те са като хранени коне заран: Всеки ръжи подир жената на ближния си.
9 Няма ли да направя за това посещение? говори Господ; И душата ми не ще ли отмъсти против такъв народ?