6 Людете ми станаха изгубени овци: Пастирите им ги заблудиха, Направиха ги да обикалят по планините: Отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.
7 Всичките които ги намерваха пояждаха ги; И враговете им рекоха: Не сме ние повинни; Защото те съгрешиха против Господа, селението на правдата, Ей, против Господа, надеждата на отците им.
8 Бягайте изсред Вавилон, И излезте из земята на Халдейците, И бъдете като ярци пред стадо.
9 Защото, ето, аз ще подигна И възведа върх Вавилон Събрание на големи народи от северната земя, И ще се опълчат против него: От там ще се превземе: Стрелите им ще бъдат като на юнак изкусен, Няма да се върнат праздни.
10 И Халдея ще бъде в разграбване: Всичките й разграбители ще се наситят, говори Господ.
11 Понеже се радвахте и веселехте се, Обиратели на наследието ми, Понеже скачахте като юница на трева, И цвилехте като коне,
12 Майка ви се посрами много, Родителката ви се посрами: Ето, тя ще бъде последна на народите, Земя пуста, суха, и непроходима.