14 И повърхно са лекували съкрушението на дъщерята на людете ми, Като казват: Мир, мир! А няма мир.
15 Засрамиха ли се когато направиха мерзости? Ей, никак не ги досрамя, И стид що е не знаят. За то ще паднат между падащите; Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
16 Така говори Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за пътеките от века, Де е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой на душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим.
17 И поставих пазачи над вас, И казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18 За то слушайте, народи, и ти, събрание, Узнай що има между тях.
19 Слушай, земльо: Ето, аз ще докарам зло върх тези люде, Плода на помислите им; Защото не внимаха в словата ми Нито в закона ми, но го отхвърлиха.
20 Защо ми е ливанът що доносят от Сава, И благовонната тръст от далечна земя? Всесъженията ви не са приятни, Нито жъртвите ви угодни мене.