8 Езикът им е стрела смъртоносна: Говори коварно: Всеки говори мирно с устата си към ближния си, Но в сърдцето си поставя засада против него.
9 Не ща ли да ги посетя за това; говори Господ; Душата ми не ще ли да отмъсти на такъв народ?
10 За горите ще дигна плач и ридание, За пасбищата на пустинята сетувание; Защото изпогоряха, та няма человек да мине, Нито се чуе глас на стадо: От птица небесна дори до скот Побягнаха, отидоха.
11 И ще направя Ерусалим на грамади, селение на чакали; И градовете Юдини ще направя запустение, да няма обитатели.
12 Кой е онзи мъдър человек който може да разумее това, И комуто са говорили устата Господни за да възвести това, Защо се изгуби земята И е изгорена като пустиня, та да няма никой да минува?
13 И рече Господ: Понеже оставиха закона ми Който турих пред тях, И не послушаха гласа ми, И не ходиха в него,
14 Но ходиха подир жестокостта на сърдцето си, И подир Ваалимите както ги научиха бащите им,