1 След тези събития биде слово Господне Авраму във видение и казваше: Не бой се, Авраме: Аз съм щит твой: мъздата ти ще бъде твърде голяма.
2 И Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш когато аз отхождам безчаден, а стопанин на дома ми е този Елиезер, който е от Дамаск?
3 Рече още Аврам: Ето, ти ми не даде семе; и, ето, домочадецът ми ще ме наследи.
4 И, ето, слово Господне му говореше: Той няма да ти бъде наследник; но онзи който ще излезе из утробата ти, той ще ти бъде наследник.
5 И изведе го вън и рече: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи; и рече му: Така ще бъде твоето семе.
6 И повярва Аврам в Господа; и вмени му се за правда.
7 И рече му: Аз съм Господ който те изведох из Ур Халдейски за да ти дам таз земя в наследие.
8 А той рече: Господи Иеова, как да позная че ще я наследя?
9 И Господ му рече: Вземи ми телица трилетна, и коза трилетна, и овен трилетен, и гъргорица, и гълъбче.
10 И взе му всички тези, и разсече ги през средата, и положи всяка част срещу подобната й; но птиците не разсече.
11 И слетяха хищни птици на труповете; и Аврам ги разпъди.
12 А около захождането на слънцето нападна изстъпление на Аврама; и, ето, голям мрачен ужас нападна на него.
13 И рече Господ Авраму: Знай известно че твоето семе ще се пресели в земя не своя си, и ще бъдат там в порабощение; и ще ги угнетяват четиристотин години.
14 Но аз ще съдя народа на когото ще бъдат в порабощение; а подир това ще излязат с голям имот.
15 А ти ще отидеш при отците си с мир: ще бъдеш погребен в добра старост.
16 А в четвъртия род те ще се върнат тука; защото още не се е изпълнило беззаконието на Аморейците.
17 А когато слънцето зайде и стана гъста тъмнина, ето, пещ димеща и пламен огнен премина между тези части.
18 В този ден направи Господ завет с Аврама и каза: На твоето семе дадох таз земя, от Египетската река до голямата река, до реката Ефрат:
19 Кенейците, и Кенезейците, и Кадмонейците,
20 и Хетейците, и Ферезейците, и Рафаимите,
21 и Аморейците, и Хананейците, и Гергесейците, и Иевусейците.