1 И припадна Йосиф на лицето на баща си, и плака отгоре му и целува го.
2 И заповяда Йосиф на слугите си лекарите да балсамосат баща му; и лекарите балсамосаха Израиля.
3 И изпълниха се за него четиридесет дни, защото така се изпълняват дните на балсамосването; и плакаха го Египтяните седемдесет дни.
4 И като преминаха дните на плача му, говори Йосиф на Фараоновия дом и рече: Сега, ако намерих благодат пред вас, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:
5 Баща ми ме закле и рече: Ето, аз умирам: в гроба ми, що си изкопах в Ханаанската земя, там ще ме погребеш. И сега, да възляза, моля, и да погреба баща си; и ще се върна.
6 И рече Фараон: Възлез, та погреби баща си, като те е заклел.
7 И възлезе Йосиф да погребе баща си; и възлязоха с него всичките Фараонови слуги, старейшини на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,
8 и всичкият дом Йосифов, и братята му, и домът на баща му: само челядите си, и стадата си, и чредите си оставиха в земята Гесен.
9 И възлязоха с него и колесници и конници, щото биде пълк много голям.
10 И дойдоха при гумното Атадово, което е оттакът Йордан; и там ридаха с голямо и много силно ридание; и направи Йосиф за баща си плач седем дни.
11 И Хананейците които живееха на онова място, като видяха плача при гумното Атадово, рекоха: Плач голям е това на Египтяните за това се нарече името му Авел-Мисраим, което е оттатък Йордан.
12 И направиха му синовете му както им заповяда.
13 И пренесоха го синовете му в Ханаанската земя та го погребоха в пещерата на нивата Махпелах, която Авраам купи с нивата за стяжание на гроб от Ефрона Хетеянина срещу Мамврий.
14 И като погребе Йосиф баща си, върна се в Египет, той, и братята му, и всичките, които възлязоха с него да погребат баща му.
15 И като видяха братята Йосифови че умря баща им, думаха си: Да не би Йосиф злопаметствувал на нас, и да не би ни въздал жестоко за всичкото зло що му сторихме.
16 И известиха Йосифу и рекоха: Баща ти заповяда, преди да умре, и рече:
17 Така ще речете Йосифу: Прости, моля ти се, престъплението на братята си, и греха им; защото сториха ти зло. И сега, прости, молим ти се, престъплението на рабите на Бога на отца ти. А Йосиф плака, когато му говориха.
18 И отидоха и братята му та припаднаха пред него, и рекоха: Ето ние сме ти раби.
19 А Йосиф им рече: Не бойте се дали съм аз вместо Бога?
20 Вие настина намислихте зло против мене; а Бог намисли за добро, за да стори както днес, щото да спаси живота на много народ.
21 И сега не бойте се: аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги, и говори по сърдцето им.
22 И насели се Йосиф н Египет, той и домът на баща му; и живя Йосиф сто и десет години.
23 И видя Йосиф чада Ефремови до третия род; и децата на Махира, Манасиевия син, се родиха на Йосифовите колене.
24 И рече Йосиф на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви възведе от тази земя в земята за която се кле Аврааму, Исааку и Якову.
25 И закле Йосиф синовете Израилеви и рече: Бог непременно ще ви посети и ще възнесете костите ми от тука.
26 И умря Йосиф на възраст сто и десет години; и балсамосаха го, и положиха го в рака в Египет.