1 И посети Господ Сарра както рече: и стори Господ на Сарра както бе казал.
2 И зачна Сарра и роди син на Авраама в старините му, на срока за който му беше рекъл Бог.
3 И нарече Авраам името на сина си който му се роди, когото му Сарра роди, Исаак.
4 И обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5 А Авраам беше на сто години когато му се роди Исаак син му.
6 И рече Сарра: Бог ми направи смях: който чуе ще се смее с мене наедно.
7 И рече: Кой би рекъл Аврааму че Сарра ще кърми чада? понеже му родих син в старините му.
8 А детето порасна, и отбиха го; и направи Авраам голямо угощение в който ден отбиха Исаака.
9 И видя Сарра сина на Агар Египтянката, когото бе родила Аврааму, че се присмива на Исаака.
10 И рече Аврааму: Изпъди тази рабиня и сина й; защото няма да наследи синът на тази рабиня със сина ми Исаака.
11 И тая дума се видя твърде тежка на Авраама за сина му Исмаила.
12 И рече Бог Аврааму: Да ти се не види тежко за момчето и за рабинята ти: за всичко което ти рече Сарра слушай думата й; защото в Исаака ще се наименува на тебе семе.
13 А и сина на рабинята ще направя да стане народ; защото е твое семе.
14 И стана Авраам на сутринта рано и взе хляб и мех с вода, и даде на Агар, и тури ги на рамото й; даде й и детето, и я изпроводи. А тя отиде и се скиташе по пустинята Вирсавее.
15 И когато се свърши водата в меха, тя хвърли детето под един храст.
16 И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела; защото рече: Да не видя смъртта на детето. И седна насреща, и възвиси глас и плака.
17 И чу Бог гласа на момчето; и повика ангел Божий към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? не бой се; защото чу Бог гласа на момчето от мястото дето е.
18 Стани, дигни момчето, и укрепи го с ръката си; защото ще го направя да стане народ велик.
19 И отвори Бог очите й; и тя видя кладенец с вода, и отиде та напълни меха с вода, и напои момчето.
20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и насели се в пустинята, и стана стрелец.
21 И насели се в пустинята Фаран; и взе му майка му жена из Египетската земя.
22 А в онова време Авимелех, с Фихола военачалника си, говори на Авраама и рече: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23 И сега закълни ми се тук в Бога че не ще се покажеш неверен на мене, ни на семето ми, нито на рода ми; но според милостта която ти съм сторил ще сториш на мене и на земята дето ти си пришлец.
24 И рече Авраам: Аз се заклевам.
25 И обличи Авраам Авимелеха за водния кладенец който бяха отнели Авимелеховите раби.
26 И рече Авимелех: Не знам кой е направил таз работа: нито ти ми яви, и нито аз съм чул, освен днес.
27 И взе Авраам овци и говеда и даде на Авимелеха, и направиха двамата договор.
28 И тури Авраам на страна седем женски агнета от стадото.
29 И рече Авимелех Аврааму: Що са тези седем женски агнета които си турил на страна?
30 А той рече: че тези седемте женски агнета ще вземеш ти от ръката ми, да ми бъдат за свидетелство че аз съм изкопал този кладенец.
31 За това наименува онова място Вирсавее (кладенец клетвен); защото там се заклеха двамата.
32 И направиха договор във Вирсавее; и стана Авимелех и Фихол военачалникът му, и върнаха се във Филистимската земя.
33 И насади Авраам дъбрава във Вирсавее; и призва там името на Йеова Бога Вечнаго.
34 И остана Авраам пришлец във Филистимската земя много дни.