1 И като остаря Исаак, и отъпя зрението на очите му та не видеше, повикна Исава по-големия си син и рече му: Сине мой. А той му рече: Ето ме.
2 И той рече: Ето, аз вече остарях; не знам деня на смъртта си;
3 и тъй, земи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето, и улови ми лов;
4 и сготви ми вкусно ястие каквото обичам аз, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.
5 А Ревека чу като говореше Исаак на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе.
6 А Ревека продума на Якова сина си и рече: Ето, аз чух отца ти като говореше на брата ти Исава и каза:
7 Донес ми лов, и направи ми вкусно ястие, да ям и да те благословя пред Господа преди смъртта си.
8 Сега прочее, сине мой, послушай гласа ми в това което ти поръчвам аз.
9 Иди сега в стадото, и вземи ми от там две добри ярета от козите, да ги направя вкусно ястие за отца ти както той обича;
10 и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си.
11 И рече Яков на Ревека майка си: Ето, Исав брат ми е мъж космат, а аз съм мъж гладък:
12 може да ме попипа баща ми, и ще се явя пред очите му като прелъстник, и ще навлека на себе си проклетие, а не благословение.
13 И рече му майка му: На мене проклетието ти, чадо мое: само послушай гласа ми, и иди, вземи ми ги.
14 И той отиде и взе, и донесе ги на майка си; и сготви майка му вкусно ястие както обичаше баща му.
15 И взе Ревека по-добрите дрехи на Исава по-стария си син, които имаше той в къщи, и облече с тях Якова сина си по-младия.
16 И с кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му;
17 и даде в ръцете на Якова сина си вкусното ястие и хляба който приготви.
18 И отиде при отца си и рече: Отче мой, И той рече: Ето ме: кой си ти, чадо мое?
19 И рече Яков на баща си: Аз съм Исав първородний твой: сторих каквото ми си рекъл: стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.
20 И рече Исаак на сина си: Как биде това, чадо мое, че си намерил толкоз скоро? А той рече: Защото Господ Бог твой го докара пред мене.
21 И рече Исаак Якову: Приближи се чадо мое, да те попипам дали си ти истий син мой Исав, или не.
22 И приближи се Яков при баща си Исаака; и той го попипа, и рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете ръце Исавови.
23 И не го позна, защото ръцете му бяха като ръцете на брата му Исава, космати; и благослови го.
24 И рече: Ти ли си истий син мой Исав? И той рече: Аз.
25 И рече: Принес ми, и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, и яде: донесе му и вино, и пи.
26 И рече му Исаак отец му: Приближи се сега и целуни ме, чадо мое.
27 И приближи се и та го целуна; и подуши Исаак дъха на облеклото му, и благослови го и рече: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле което е благословил Господ.
28 И тъй, Бог да ти даде от росата на небето, и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино:
29 народи да ти работят, и племена да ти се покланят: да си господар на братята си, и синовете на майка ти да ти се покланят: проклет който те кълне, и благословен който те благославя.
30 И като свърши Исаак да благославя Якова, щом Яков беше излязъл от лицето на отца си Исаака, дойде Исав брат му от лова си.
31 И сготви и той вкусно ястие, и донесе на отца си; и рече на отца си: Да стане отец ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 И рече му Исаак отец му: Кой си ти? И той рече: Аз съм син ти, първородний твой Исав.
33 И разтрепера се Исаак с твърде голямо разтреперване, и рече: А кой ще е той който ми улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да влезнеш ти, и го благослових? и благословен ще бъде.
34 Когато чу Исав думите бащини си, извика с един голям и твърде горестен вик; и рече на баща си: Благослови ме, и мене, отче мой.
35 И той рече: Дойде брат ти с измама и взе благословението ти.
36 И рече Исаав: Право му са нарекли името Яков, защото сега втори път ме спъва: взе първородството ми и, ето, сега взе и благословението ми. И рече: Не си ли задържал и за мене благословение?
37 А Исаак отговори и рече Исаву: Ето, господар го поставих над тебе, и всичките му братя направих раби нему, и обдарих го с жито и вино; и сега що да ти сторя, чадо мое?
38 И рече Исав на баща си: Токо едно ли благословение имаш, отче мой? Благослови ме, и мене, отче мой. И възвиси Исав гласа си и плака.
39 И отговори Исаак баща му и рече му: Ето, твоето население ще бъде в тлъстите места на земята, наросявани от небето горе;
40 и с ножа си ще живееш, и на брата си ще работиш; а когато се подивиш ще строшиш ярема му от врата си.
41 И враждуваше Исав на Якова за благословението с което го благослови баща му; и рече Исав в сърдцето си: Скоро ще дойдат дните на плача за баща ми: тогаз ще убия брата си Якова.
42 И казаха се на Ревека думите на Исава по-стария й син; и прати та повика Якова сина си по-младия и рече му: Ето, Исав брат ти се утешава против тебе че ще те убие.
43 Но сега, чадо мое, послушай гласа ми и стани та бягай при брата ми Лавана в Харан;
44 и поживей при него няколко дни, доде премине гневът на брата ти,
45 доде премине от тебе на брата ти яростта, и да забрави това което му си сторил: тогаз ще проводя и ще те доведа от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 И рече Ревека Исааку: Омръзна ми животът от Хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от Хетейските дъщери, както са тези от дъщерите на таз земя, защо ми е този живот?