1 И след преминаването на две лета, Фараон видя сън; и, ето, стоеше при реката.
2 И, ето, седем крави хубави и тлъсти възлезваха из реката, та пасяха по ситника.
3 И, ето, други седем крави възлизаха след онези из реката, грозни и постали, и стояха при другите крави на брега на реката.
4 И грозните постали крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогаз се събуди Фараон.
5 И като заспа сънува втори път; и, ето, седем класове тлъсти и добри излязоха из един ствол.
6 И, ето, други седем класове, тънки и пригорели от източния вятър, проникваха след тях.
7 И тънките класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. И събуди се Фараон; и, ето, беше сън.
8 И на утринта духът му беше смутен; и проводи та повика всичките магесници и всичките мъдри Египетски; и приказа им Фараон съновиденията си; но нямаше никой който да ги изтълкува Фараону.
9 Тогаз началникът на виночерпците говори Фараону и рече: Греха си възпоменувам днес.
10 Фараон беше се разгневил на рабите си, и тури ме в тъммница в дома на началника на телохранителите, мене и началника на хлебарите.
11 И видяхме сън в истата нощ, аз и той: сънувахме всеки според тълкованието на съна си.
12 А беше там заедно с нас един млад Евреин, раб на началника на телохранителите; и приказахме му; и изтълкува сънищата ни: на всекиго според съна му направи тълкованието.
13 И както ни изтълкува, така и стана: мене ме постави пак на службата ми, а него обеси.
14 Тогаз проводи Фараон та повика Йосифа; и изведоха го бърже из тъмницата, и обръсна се, и промени дрехите си, и дойде при Фараона.
15 И рече Фараон Йосифу: Видях сън, и няма кой да го изтълкува; и аз чух за тебе да казват, че разумяваш сънищата да ги тълкуваш.
16 И отвеща Йосиф Фараону и рече: Не аз, Бог ще даде Фараону благополучен ответ.
17 И рече Фараон Йосифу: В съна си, ето, стоех при брега на реката.
18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката, та пасяха по ситника.
19 И, ето, други седем крави излазяха след тях, слаби, и много грозни, и постали, каквито на съм видял никога толко грозни във всичката Египетска земя.
20 И посталите грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.
21 И като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, но видът им беше грозен както и по-напред. Тогава се събудих.
22 После видях в съна си; и, ето, седем класове възхождаха из един ствол пълни и добри.
23 И, ето, други седем класове, сухи, тънки, пригорели от източния вятър, проникваха след тях.
24 И тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах това на магесниците; но няма никой който да ми го изтълкува.
25 И рече Йосиф Фараону: Сънът Фараонов е един: Бог яви Фараону какво ще направи.
26 Седемте добри крави са седем лета; и седемте добри класове са седем лета: сънът е един.
27 И седемте постали и грозни крави, които възхождаха след тях, седем лета са; и седемте праздни класове, пригорели от източния вятър, ще бъдат седем лета на глад.
28 Това е което казах Фараону: Бог яви Фараону що ще да направи.
29 Ето, идат седем лета на голямо изобилие по всичката Египетска земя.
30 И след тях ще дойдат седем лета на глад; и всичкото изобилие ще се забрави в Египетската земя; и гладът ще опустоши земята.
31 И няма да се познае изобилието по земята поради онзи глад който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 А това че се повтори съновидението Фараону два пъти обявява че това нещо е определено от Бога, и че Бог ще ускори да извърши това.
33 А сега нека промисли Фараон человека смислен и мъдър, и нека го постави над Египетската земя.
34 Нека направи Фараон това, и нека определи настойници по земята; и нека вземе петата част от Египетската земя в седемте изобилни лета.
35 И нека съберат всичката храна на тези добри лета които идат; и житото което ще съберат нека е под Фараонова ръка за храна в градовете, и нека го пазят.
36 И храната ще се упази за земята в седемте лета на глада които ще бъдат в Египетската земя, за да се не опустоши мястото от глада.
37 И това нещо биде угодно на Фараона и на всичките му раби.
38 И рече Фараон на рабите си: Можем ли намери както тогова человека, в когото има Дух Божий?
39 И рече Фараон Йосифу: Понеже ти показа Бог всичко това, не е никой толко смислен и мъдър колкото си ти.
40 Ти ще бъдеш над дома ми; и словото на устата ти ще слушат всичките ми люде: само според престола ще бъда по-горен от тебе.
41 И рече Фараон Йосифу: Ето, поставих те над всичката Египетска земя.
42 И извади Фараон пръстена си от ръката си, и тури го на Йосифовата ръка, и облече го с дрехи от висон, и превърза златен ошийник около врата му.
43 И възкачи го на втората си колесница; и проповядваха пред него: Коленичете! И постави го над всичката Египетска земя.
44 И рече Фараон Йосифу: Аз съм Фараон; и без тебе никой няма да дигне ръка или нога по всичката Египетска земя.
45 И наименува Фараон Йосифа Цафнат Панеах, и даде му за жена Асенета, дъщерята на Потифера Илиополския жрец. И излезе Йосиф по Египетската земя.
46 А Йосиф бе на тридесет години когато се представи пред Фараона Египетския цар; и излезе Йосиф от присътствието Фараоново, и пройде всичката Египетска земя.
47 И стори земята плод богатодавно в седемте лета на изобилието.
48 И събра всичката храна на седемте лета които бидоха в Египетската земя; и тури храната в градовете; храната на нивите които бяха около всеки град тури в него.
49 И събра Йосиф жито както морския пясък твърде много, щото престана да го смята: защото беше безсметно.
50 И родиха се два сина Йосифу преди да дойдат летата на глада, които му роди Асенета, дъщерята на Потифера Илиополския жрец.
51 И нарече Йосиф името на първородния Манасия. Защото (рече) Бог ме направи да забравя всичките си трудове и всичкия дом на отца си.
52 И името на втория нарече Ефрем: Защото (рече) Бог ме направи плодоносен в земята на скръбта ми.
53 И преминаха седемте лета на изобилието което биде в Египетската земя.
54 И начнаха да идат седемте лета на глада, както рече Йосиф; и стана глад по всичките места; а по всичката Египетска земя имаше хляб.
55 И когато огладня всичката Египетска земя, извикаха людете към Фараона за хляб. И рече Фараон на всичките Египтяни: Идете при Йосифа; и каквото ви рече, направете.
56 И гладът беше по всичкото лице на земята. А Йосиф отвори всичките житници и продаваше жито на Египтяните; и градът натегнуваше по Египетската земя.
57 И от всичкине места дохождаха в Египет при Йосифа за да купуват жито; защото гладът натегнуваше по всичката земя.