1 И свършиха се небето и земята и всичкото им украшение.
2 И свършил беше Бог в седмия ден делата си които направи; и почина си в седмия ден от всичките си дела които направи.
3 И благослови Бог седмия ден, и освети го; защото в него си почина от всичките си дела които създаде и направи Бог.
4 Това е битието на небето и на земята когато се те създадоха, в който ден направи Господ Бог земя и небе,
5 и всяко растение полско преди да стане по земята, и всяка трева полска преди да изникне; защото не беше дал Господ Бог дъжд по земята, и нямаше человек за да работи земята;
6 И вдигаше се пара от земята, и напояваше всичкото лице на земята.
7 И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана человек жива душа.
8 И насади Господ Бог рай в Едем на изток, и постави там человека когото създаде.
9 И Господ Бог произрасти из земята всяко дърво красно на глед и добро за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото на познаване на добро и на зло.
10 И река изхождаше из Едем да напоява рая; и от там се разделяше на четири глави.
11 Името на едната Фисон: тя е която обикаля всичката Евилатска земя, дето има злато.
12 И златото на онази земя е добро: там има вделион и оникс камик.
13 И името на втората река Гион: тя е която обикаля всичката Хуска земя.
14 И името на третата река Тигър: тя е която тече към изток на Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И взе Господ Бог человека и насели го в рай Едемски за да го работи и да го пази.
16 И заповяда Господ Бог Адаму и рече: От всяко дърво на рая свободно да ядеш;
17 а от дървото на познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него непременно ще умреш.
18 И рече Господ Бог: Не е добро человекът да е сам: ще му направя помощник приличен нему.
19 И създаде Господ Бог от земята всичките полски животни и всичките небесни птици, и приведе ги при Адама за да види как ще ги наименува; и каквото име дадеше Адам на всяко одушевлено, това му стана името.
20 И тури Адам имена на всичките скотове и на птиците небесни и на всичките зверове полски; но за Адама не се намери помощник приличен нему.
21 И нанесе Господ Бог на Адама изстъпление, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22 И направи Господ Бог от реброто което взе от Адама жена, и приведе я при Адама.
23 И рече Адам: Тая е сега кост от костите ми, и плът от плътта ми: тя ще се нарече жена, защото от мъжа биде взета.
24 Заради това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът.
25 И голи бяха и двамата, Адам и жена му, и не се срамуваха.