1 И дойде Йосиф и извести Фараону и рече: Отец ми, и братята ми, и стадата им, и чредите им, и всичко що имат, дойдоха из Ханаанската земя, и, ето, са в земята Гесен.
2 И взе от братята си пет мъже и представи ги пред Фараона.
3 И рече Фараон на братята му: Що е работата ви? А те рекоха Фараону: Пастири на овци са слугите твои, и ние и отците ни.
4 Рекоха още Фараону: Дойдохме за да пришелствуваме в тази земя; защото няма пасище за стадата на твоите слуги, понеже натегна гладът в Ханаанската земя. И сега, да се населят твоите слуги в земята Гесен.
5 И говори Фараон Йосифу и рече: Баща ти и братятя ти дойдоха пре тебе:
6 Египетската земя е пред тебе: на най-доброто място на таз земя насели баща си и братята си. Нека се населят в земята Гесен; и ако познаваш, че се намерват между тях достойни мъже, постави ги настойници над стадата ми.
7 А Йосиф въведе Якова баща си и представи го пред Фараона; и благослови Яков Фараона.
8 И рече Фараон Якову: До колко са дните на годините на живота ти?
9 И рече Яков Фараону: Дните на годините на пришелствуванието ми са сто и тридесет години: малко и зли бяха дните на годините на живота ми, и не стигнаха до дните на годините на отците ми в дните на пришелствуванието им.
10 И благослови Яков Фараона, и излезе от присътствието Фараоново.
11 И насели Йосиф баща си и братята си, и даде им притежание в Египетската земя, на най-доброто място на земята, в Рамесийската земя, както заповяда Фараон.
12 И хранеше Йосиф баща си и братята си и всичкия дом на баща си с хляб, според челядите им.
13 А хляб нямаше по всичката земя; защото гладът беше твърде тежък, щото Египетската земя и Ханаанската земя изнемогоха от глада.
14 И събра Йосиф всичкото сребро което се намерваше в Египетската земя и в Ханаанската земя, за житото което купуваха; и донесе Йосиф среброто у Фараоновия дом.
15 И като оскудя среброто от Египетската земя и от Ханаанската земя, дойдоха всичките Египтяни при Йосифа и рекоха: Дай ни хляб: защо да умрем пред лицето ти? защото оскудя среброто.
16 А Йосиф рече: Докарайте скотовете си; и ще ви дам хляб за скотовете ви ако е среброто оскудяло.
17 И докараха скотовете си на Йосифа; и даде Йоси хляб за конете, и за овците, и за говедата, и за ослите; и храни ги с хляб в оназ година за всичките им скотове.
18 И като се свърши оназ година, дойдоха при него втората година и рекоха му: Не ще да скрием от господаря нашего че оскудя среброто; и скотовете станаха на господаря нашего: не остана друго пред господаря нашего освен телесата ни и земята ни.
19 Защо да погинем пред твоите очи, и ние и земята ни? Купи нас и земята ни за хляб; и ще бъдем, ние и земята ни, раби Фараону. И дай ни семе, за да останем живи, и да не умрем, и земята да не запустее.
20 И купи Йосиф всичката земя за Фараона; защото Египтяните продадоха всеки нивата си, понеже гладът натегнуваше на тях: така земята стана Фараонова.
21 И премести народа по градовете, от край до край на Египетските предели.
22 Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха дял определен от Фараона, и ядяха дяла си който им даде Фараон; за това не продадоха земята си.
23 Тогаз рече Йосиф на народа: Ето, купих вас и земята ви днес за Фараона: на ви семе и сейте земята.
24 И във времето на плода ще дадете петата част Фараону; а четирите части ще бъдат за вас за семе на нивята, и за храна вам и за онези които имате в къщите, и за храна на децата ви.
25 И те рекоха: Ти упази живота ни: да намерим благодат пред господаря нашего; и ще бъдем раби Фараону.
26 И постави Йосиф това закон в Египетската земя до днес, да се дава петата част Фараону, освен земята на жреците само, която не стана Фараонова.
27 И насели се Израил в Египетската земя, в земята Гесен; и придобиха в нея стяжания, и наплодиха се, и твърде се умножиха.
28 И поживя Яков в Египетската земя седемнадесет години; и бидоха дните на годините на живота Яковов сто и четиридесет и седем години.
29 И приближиха дните на Израиля да умре; и повика сина си Йосифа и рече му: Ако намерих сега благодат пред тебе, тури ръката си под бедрото ми, и стори ми милост и истина: да ме не погребеш в Египет;
30 но да почина с отците си; и да ме пренесеш от Египет, и да ме погребеш в гроба им. А той рече: Аз ще направя според думата ти.
31 И рече той: Закълни ми се, и той му се закле. И поклони се Израил върху възглавницата на одъра.