1 Тогаз Йосиф не можа да се стърпи пред всичките които предстояваха пред него; и викна: Махнете всичките от лицето ми; и не остана никой с него когато Йосиф се опозна на братята си.
2 И изпусна глас с плач, и чуха Египтяните: чу още и Фараоновият дом.
3 И рече Йосиф на братята си: Аз съм Йосиф. Отец ми живее ли още? И не могоха братята му да му отговорят, защото се смутиха от присътствието му.
4 И рече Йосиф на братята си: Приближете до мене. И те приближиха. И рече: Аз съм Йосиф брат ви когото продадохте в Египет.
5 И сега не скърбете, нито да ви се види жестоко че ме продадохте тук; понеже за съхранение на живот проводи ме Бог пред вас.
6 Защото тая е втора година на глада по земята; и остават още пет години в които не ще да бъде ни оране ни жетва.
7 И Бог ме проводи пред вас за да съхраня у вас остатък на земята, и да упазя живота ви с голямо избавление.
8 Сега, не ме проводихте тук вие, но Бог; и направи ме отец на Фараона, и господар на всичкия му дом, и началник на всичката Египетска земя.
9 Побързайте та възлезте при баща ми, и речете му: Така дума син ти Йосиф: Бог ме направи да съм господар над всичкия Египет: слез при мене, не стой.
10 И ще се населиш в земята Гесен, и ще бъдеш близу при мене, ти и синовете ти и синовете на синовете ти, стадата ти и чредите ти и всичко що имаш;
11 и ще те прехраня там, (защото остават още пет години глад,) за да не достигнеш в оскудност, ти и домът ти и всичко що имаш.
12 И, ето, очите ви, и очите на брата ми Вениамина, видят че моите уста говорят вам.
13 И да кажете на баща ми всичката ми слава в Египет, и всичко що видяхте; и побързайте да доведете отца ми тука.
14 И падна на врата на Вениамина брата си и плака; и Вениамин плака на неговия врат.
15 И целува всичките си братя и плака над тях; и след това говориха братята му с него.
16 И слухът се чу в дома Фараонов; и казаха: Йосифовите братя дойдоха; и угодно биде на Фараона и на рабите му.
17 И рече Фараон Йосифу: Речи на братята си: Това направете: натоварете добитъците си, и тръгнете та идете в Ханаанската земя.
18 И като вземете баща си и челядите си, дойдете при мене; и ще ви дам доброто на Египетската земя, и ще ядете тлъстината на тази земя.
19 И тебе се заповяда да им речеш: Това сторете: вземете си кола от Египетската земя за децата си и за жените си; и вземете баща си та дойдете.
20 И не жалете съдовете си; защото доброто на всичката Египетска земя ще бъде ваше.
21 И направиха така синовете Израилеви; и Йосиф им даде кола според Фараоновата заповед: даде им и храна за пътя.
22 На тях на всичките даде всекиму дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23 А на баща си проводи това: десет осли натоварени от Египетското добро, и десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за пътя.
24 И изпроводи братята си, та отидоха; и рече им: Не се препирайте по пътя.
25 И възлязоха те от Египет та дойдоха в Ханаанската земя при баща си Якова.
26 И известиха му и рекоха: Йосиф е жив още, и началник е на всичката Египетска земя. И премря сърдцето му, защото не ги вярваше.
27 И казаха му всичките Йосифови думи които им беше рекъл; и като видя колата които бе проводил Йосиф за да го вземат, съживи се духът на Якова баща им.
28 И рече Израил: Доволно е: Йосиф син ми жив е още: ще ида и ще го видя преди да умра.