1 И отиде Яков в пътя си; и срещнаха го ангели божии.
2 И като ги видя Яков, рече: Това е пълк Божий; и нарече името на това място Маханаим.
3 И проводи Яков вестители пред себе си до брата си Исава в земята Сиир, на мястото Едом;
4 и заръча им и каза: Така да речете на господаря ми Исава: Така говори раб твой Яков: При Лавана пришлец бях, и бавих се до сега;
5 и придобих говеда, и осли, овци, и раби, и рабини; и проводих да известя на господаря си, за да намеря благодат пред тебе.
6 И върнаха се вестителите при Якова, и казаха: Ходихме при брата ти Исава; и даже иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 И Яков много се уплаши и утесни се; и раздели людете които бяха с него, и стадата, и говедата, и камилите на два пълка;
8 и рече: Ако дойде Исав в единия пълк и го порази, останалият пълк ще се избави.
9 И рече Яков: Боже на Отца ми Авраама, и Боже на отца ми Исаака, Господи който ми си рекъл: Върни се в твоята земя и в рода си, и ще ти сторя добро,
10 по-малък съм от всичките милости и всичката истина които си направил на раба си; защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два пълка.
11 Избави ме, моля ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него като дойде да не би да ме порази, и майка и чада.
12 А ти рече: Наистина ще ти направя добро, и ще поставя потомството ти като пясъка на морето, който по множеството си не може да се изброи.
13 И пренощува там онази нощ; и взе от онова което му дойде в ръката за дар на брата си Исава:
14 кози двесте, и ярци двадесет, овци двесте и овни двадесет,
15 дойни камили с малките им тридесет, крави четиридесет, и юнци десет, ослици двадесет, и жребета десет,
16 и предаде в ръцете на рабите си, всяко стадо отделно; и рече на рабите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между стадо и стадо.
17 И на първия заръча и каза: Кога те срещне Исав брат ми, и те попита и рече: чий си? и къде отхождаш? и чии са тези пред тебе?
18 тогаз ще кажеш: Тези са на твоя раб Якова, дар що проважда на господаря ми Исава; и, ето, и той иде след нас.
19 Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките които вървяха подир стадата, и казваше: По тази дума ще говорите Исаву когато го срещнете.
20 И ще речете: Ето, подир нас иде и сам раб твой Яков. Защото думаше: Ще умилостивя лицето му с този дар който предиде пред мене, и после ще видя лицето му: може би да приеме лицето ми.
21 И тъй, дарът мина пред него: а той остана през онази нощ в пълка.
22 И стана през нощта, и взе двете си жени, и двете си рабини, и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23 И взе ги, и прекара ги през потока; прекара и всичко що имаше.
24 А Яков остана сам; и бореше се с него един человек до зазоряване.
25 И като видя че му не надви, прикосна се до става на бедрото му; и измести се ставът на Якововото бедро, като се бореше с него.
26 И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш.
27 И рече му: Как ти е името? И той рече: Яков.
28 А той рече: Няма да се казва вече името ти Яков, но Израил; защото си бил в борба с Бога и с человеци, и си надвил.
29 А Яков попита и каза: Обади ми, моля, името си. А той рече: Защо питаш за името ми? И благослови го там.
30 И нарече Яков името на това място Фануил, и думаше: защото видях Бога лице с лице, и упазен биде животът ми.
31 И изгря слънцето на него като заминваше Фануил; и хромеше с бедрото си.
32 За това и до днес не ядат синовете Израилеви истръпналата жила която е върху става на бедрото; защото той се прикосна до става на Якововото бедро при истръпналата жила.