1 И насели се Яков в земята в която бе пришлец отец му, в Ханаанската земя.
2 Това е родословието на Якова. Йосиф, като бе млад на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на отца му; и изказа Йосиф на баща им лошото им поведение.
3 А Израил обичаше Йосифа повече от всичките си синове, защото го имаше син на старостта си; и направил му бе пъстра срачица.
4 И като гледаха братята му че го обичаше баща им повече от всичките му братя, възненавидяха го, и не можеха да му говорят мирно.
5 А Йосиф видя сън, и приказа го на братята си; и възненавидяха го още повече.
6 И рече им: Послушайте, моля, този сън който сънувах.
7 Ето, ние вързвахме снопове всред полето: и, ето, стана моят сноп и възправи се прав; и, ето, вашите снопове се наредиха наоколо и поклониха се на моя сноп.
8 А братята му рекоха му: Цар ли ще бъдеш над нас? или господар ще ни бъдеш? И възненавидяха го още повече за сънищата му и за думите му.
9 И видя още и друг сън, и приказа го на братята си, и рече: Ето видях друг сън; и, ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 И приказа това на баща си и на братята си; и обличи го баща му и рече му: Що е този сън който си видял? Наистина ли ще дойдем, аз и майка ти и братята ти, за да ти се поклоним до земята?
11 И завидяха му братята му; а баща му съхраняваше словото.
12 И отидоха братята му да пасат стадото на баща си в Сихем.
13 И рече Израил Йосифу: Не пасат ли братята ти в Сихем? ела да те проводя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 И рече му: Иди да видиш, добре ли са братята ти и стадото; и донеси ми известие. И проводи го от Хевронския дол, и дойде в Сихем.
15 И намери го един человек като се скиташе по полето; и попита го този человек и рече: Що търсиш?
16 А той рече: Братята си търся: кажи ми де пасат.
17 И рече онзи человек: Отидоха от тука; защото ги чух да говорят: Да идем в Дотан. И отиде Йосиф подир братята си, и намери ги в Дотан.
18 И те като го видяха от далеч, преди да приближи при тях, сдумаха се против него да го убият.
19 И рекоха помежду си: Ето, иде онзи съновидец.
20 Елате сега и да го убием, и да го хвърлим в един от рововете; и ще речем: Лош звяр го изяде; и ще видим що ще да излезе от сънищата му.
21 И като чу Рувим, освободи го от ръцете им, и рече: Да го не убием.
22 И рече им Рувим: Да не пролеете кръв: хвърлете го в тоя ров който е в пустинята, и ръка да не турите на него, - за да го освободи от ръцете им, и да го върне на баща му.
23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа срачицата му, пъстрата срачица която беше на него.
24 И взеха го та го хвърлиха в рова; а ровът беше празден: нямаше вода.
25 После седнаха да ядат хляб; и като подигнаха очите си видяха, и, ето, една дружина от Исмаиляни идеха от Галаад с камилите си натоварени с аромати, балсама и смирна, и отхождаха да ги носят долу в Египет.
26 И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?
27 Елате да го предадем на Исмаиляните; и ръката наша да не бъде върх него, защото е наш брат, наша плът е. И послушаха го братята му.
28 И като минаха Мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова, и продадоха Йосифа за двадесет сребърници на Исмаиляните; и те заведоха Йосифа в Египет.
29 А Рувим се върна в рова; и, ето, Йосиф не беше в рова; и раздра дрехите си.
30 И върна се при братята си и рече: Детето няма; а аз, аз де да ида?
31 Тогаз взеха Йосифовата срачица, и заклаха ярец от козите, и натопиха срачицата в кръвта,
32 и пратиха пъстрата срачица, и принесоха я на отца си, и рекоха: Намерихме това: познай сега дали е срачицата на сина ти, или не.
33 И той я позна, и рече: Срачицата е на сина ми: лют звяр го е изял: несъмнено Йосиф е разкъсан.
34 И раздра Яков дрехите си, и тури вретище на чреслата си, и оплакваше сина си много дни.
35 И станаха всичките му синове и всичките му дъщери за да го утешат; но не щеше да се утеши, и думаше: С оплакването си ще сляза при сина си в гроба. И плака го баща му.
36 А Мадиамяните го продадоха в Египет на Петефрия, дворник Фараонов, началник на телохранителите.