1 И яви му се Господ в Мамвриевите дъбове когато седеше пред вратата на шатъра в горещината на деня.
2 И вдигна очите си и видя, и ето, трима мъже стояха при него; и като видя, завтече се да ги посрещне от вратата на шатъра си, и поклони се до земята,
3 и рече: Господи мой, ако съм намерил благодат пред очите ти, недей заминва раба си.
4 Нека донеса малко вода, и умийте нозете си и починете си под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб, и укрепете сърдцето си, после щете си замина; понеже затова и минахте покрай вашия раб. И те рекоха: Стори така както си рекъл.
6 И отиде набързо Авраам в шатъра при Сарра и рече: Замеси скоро три мери чисто брашно, и направи потребници.
7 А Авраам се завтече при говедата, и взе едно младо и добро теле и даде го на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло и мляко и телето, което сготви, и предложи пред тях; а той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.
9 И рекоха му: де е Сарра жена ти? И той рече: Ето, в шатъра е.
10 И рече Господ: Аз непременно ще се върна при тебе до година по това време; и, ето, Сарра жена ти ще има син. А Сарра чу това на вратата на шатъра които бяха зад него.
11 А Авраам и Сарра бяха стари в преминал възраст: на Сарра беше престанало обикновеното на жените.
12 И засмя се Сарра в себе си и думаше: Дали ще има за мене наслаждение като остарях, и господин ми е стар?
13 И Господ рече Аврааму: Защо се засмя Сарра и каза: Като остарях аз, дали ща роди наистина?
14 Има ли нещо невъзможно у Господа? В определеното време ще се върна при тебе, до година по това време, и Сарра ще има син.
15 Тогаз Сарра се отрече и думаше: Не се засмях; защото й дойде страх. А той рече: Не, ти се засмя.
16 Като станаха от там мъжете обърнаха се към Содом: и Авраам идеше с тях да ги изпроводи.
17 И Господ рече: Ще скрия ли аз от Авраама което ще направя?
18 понеже Авраам непременно ще бъде народ велик и силен; и ще се благословят чрез него всичките народи на земята;
19 защото го познавам че ще заповяда на синовете си и на дома си след себе си: и ще упазят пътя Господен, да правят правда и съд, за да направи Господ да дойде на Авраама онова което е говорил за него.
20 И рече Господ: Понеже голям викът Содомски и Гоморски, и грехът им е твърде тежък,
21 да слязна сега, да видя дали са сторили напълно по вика който дойде до мене; и ако не, да зная.
22 И като тръгнаха от там мъжете, отидоха кум Содом; а Авраам стоеше още пред Господа.
23 И приближи се Авраам и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведни в града: да ли ще погубиш мястото и да му не простиш за петдесетте праведни които са в него?
25 Да не бъде ти да сториш таквоз нещо, да убиеш праведния с нечестивия, щото праведният да стане като нечестивия! Да не бъде това от тебе! Съдията на всичката земя няма ли да направи правосъдие?
26 И Господ рече: Ако намеря в Содом петдесет праведни вътре в града ще простя на всичкото място заради тях.
27 И отговори Авраам и рече: Ето, сега начнах да говоря Господу аз който съм прах и пепел:
28 може от петдесетте праведници да няма петима; ще погубиш ли всичкия град поради петимата? И рече: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 И приложи още Авраам да му говори и рече: Може да се намерят четиридесет. И рече: Няма да сторя това заради четиридесетте.
30 И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако още говоря: може да се намерят там тридесет. И рече: Няма да сторя това ако намеря тридесет.
31 И рече Авраам: Ето, сега начнах да говоря Господу: може да се намерят там двадесет. И рече: Няма да го погубя заради двадесетте.
32 И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако продумам още еднъж: може да се намерят там десет. И рече: Няма да го погубя заради десетте.
33 И отиде Господ като престана да говори с Авраама; и Авраам се върна на мястото си.