3 И тъй, Сара жената Аврамова взе Агар Египтянката, своята рабиня, подир десет лета от населението на Аврама в Ханаанската земя, и даде я на мъжа си Аврама да му е жена.
4 И влезе при Агар, и тя зачна; и когато видя че зачна, госпожата й презирана биваше пред очите й.
5 И рече Сара Авраму: Заради тебе ми става неправда. Дадох рабинята си в твоите обятия; и като видя тя че зачна, аз съм презряна пред очите й: Господ да съди между мене и тебе.
6 А Аврам рече на Сара: Ето, рабинята ти е в твоята ръка: стори й както е угодно пред очите ти. И употреби я Сара зле; и тя побягна от лицето й.
7 И намери я ангел Господен близу при извора водни, в пустинята, близу при извора на пътя към Сур.
8 И рече: Агар, рабине Сарина, от де идеш? и къде отиваш? А тя рече: бягам от лицето на Сара госпожата си.
9 И рече й ангел Господен: Върни се при госпожата си, и покори се под ръцете й.