6 А Лот излезе при тях пред вратата, и затвори вратата зад себе си,
7 и рече: Моля ви се, братя мои, недейте струва таквоз зло.
8 Ето, имам две дъщери които мъж не са познали: да ви изведа тях вън, и сторете с тях каквото ви е угодно; само на тези мъже да не сторите нищо, понеже за това влязоха под покрива на стрехата ми.
9 А те рекоха: Махни се татък. И рекоха: Той дойде тука пришлец: иска още и съдия да е; сега ще озлобим тебе повече от тях. И пресилваха премного человека Лота, и приближиха да разбият вратата.
10 А мъжете простряха ръце, и дръпнаха Лота при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11 А поразиха със слепота человеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, тъй щото изнемощяха да търсят вратата.
12 И рекоха мъжете Лоту: Имаш ли тука другиго някого? Зет, или синове, или дъщери, или когото другиго имаш в града, изведи ги из това място,