8 Ето, имам две дъщери които мъж не са познали: да ви изведа тях вън, и сторете с тях каквото ви е угодно; само на тези мъже да не сторите нищо, понеже за това влязоха под покрива на стрехата ми.
9 А те рекоха: Махни се татък. И рекоха: Той дойде тука пришлец: иска още и съдия да е; сега ще озлобим тебе повече от тях. И пресилваха премного человека Лота, и приближиха да разбият вратата.
10 А мъжете простряха ръце, и дръпнаха Лота при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11 А поразиха със слепота человеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, тъй щото изнемощяха да търсят вратата.
12 И рекоха мъжете Лоту: Имаш ли тука другиго някого? Зет, или синове, или дъщери, или когото другиго имаш в града, изведи ги из това място,
13 защото ний ще съсипем това място, понеже голям стана викът им пред Господа, и проводи ни Господ да го погубим.
14 И тъй, излезе Лот и говори на зетевете си които щяха да земат дъщерите му, и рече: Станете и излезте из това място, защото ще съсипе Господ града. Но на зетевете му се видя че се шегува.