5 Не рече ли ми той: Сестра ми е? и тя пак, тя рече: Брат ми е. С незлобие на сърдцето си и с чистота на ръцете си сторих аз това.
6 И рече му Бог насъне: И аз познах че това си сторил ти с незлобие на сърдцето си; и аз още те задържах да не съгрешиш пред мене, за това не те оставих да се прикоснеш до нея.
7 И сега върни жената на человека, защото е пророк, и ще се помоли за тебе, и ще живееш, но ако я не върнеш, знай че непременно ще умреш, ти и всичките твои.
8 И като стана рано на сутринта, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези думи в ушите им; и человеците се много уплашиха.
9 И повика Авимелех Авраама и рече му: Що стори ти с нас? и какво ти съгреших, та нанесе на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи които не трябва да се правят.
10 И рече Авимелех Аврааму: Що си видял ти, та стори това нещо?
11 И рече Авраам: Понеже аз рекох: Не ще да има страх Божий в това място; и ще ме убият заради жена ми.