8 И като стана рано на сутринта, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези думи в ушите им; и человеците се много уплашиха.
9 И повика Авимелех Авраама и рече му: Що стори ти с нас? и какво ти съгреших, та нанесе на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи които не трябва да се правят.
10 И рече Авимелех Аврааму: Що си видял ти, та стори това нещо?
11 И рече Авраам: Понеже аз рекох: Не ще да има страх Божий в това място; и ще ме убият заради жена ми.
12 И наистина сестра ми е, дъщеря на баща ми, но не дъщеря на майка ми; и стана ми жена.
13 И когато ме стори Бог да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Това добро ще ми сториш: на всяко място дето отидем, казвай за мене: Той ми е брат.
14 И взе Авимелех овци, и говеда, и раби, и рабини, и даде Аврааму, и върна му Сарра жена му.