14 и момата на която река: Я наведи подноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, тя нека е оная която си отредил за раба си Исаака; и от това ще позная че си сторил милост на господина моего.
15 И преди да престане той да говори, ето, излазяше Ревека, която беше се родила Ватуилу, сину на Мелха, жена на Нахора Авраамовия брат, и на рамото й водоносът й.
16 А момата беше твърде красна на глед, девица, и мъж не беше познала, и тъй, като слезе на извора, напълни водоноса си, и възлязваше.
17 А рабът се завтече да я посрещне и рече: Я ме напой малко вода от водоноса си.
18 А тя рече: Пий, господине мой; и побърза и сне водоноса си на ръката си и напои го.
19 И като го напои рече: И за камилите ти ще извадя, доде се напият всичките.
20 И тутакси изля водоноса си в поилото, и завтече се на кладенеца да извади още, и извади за всичките му камили.