27 И приближи се и та го целуна; и подуши Исаак дъха на облеклото му, и благослови го и рече: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле което е благословил Господ.
28 И тъй, Бог да ти даде от росата на небето, и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино:
29 народи да ти работят, и племена да ти се покланят: да си господар на братята си, и синовете на майка ти да ти се покланят: проклет който те кълне, и благословен който те благославя.
30 И като свърши Исаак да благославя Якова, щом Яков беше излязъл от лицето на отца си Исаака, дойде Исав брат му от лова си.
31 И сготви и той вкусно ястие, и донесе на отца си; и рече на отца си: Да стане отец ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 И рече му Исаак отец му: Кой си ти? И той рече: Аз съм син ти, първородний твой Исав.
33 И разтрепера се Исаак с твърде голямо разтреперване, и рече: А кой ще е той който ми улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да влезнеш ти, и го благослових? и благословен ще бъде.