13 И, ето, Господ стоеше отгоре на нея и рече: Аз съм Господ Бог на отца ти Авраама, и Бог на Исаака. земята на която лежиш, на тебе ще я дам и на потомството ти.
14 И ще бъде твоето потомство като пясъка на земята, и ще се разпространиш към запад, и към изток, и към север, и към юг; и ще се благославят в тебе и в твоето семе всичките пламена на земята.
15 И, ето, аз съм с тебе, и ще те пазя всякъде дето отидеш, и ще те върна пак в тази земя: защото няма да те оставя доде не направя това което ти говорих.
16 И събуди се Яков от съна си, и рече наистина Господ е на това място, а аз не съм знаял.
17 И убоя се, и рече. Колко е страшно това място! това не е друго, но е дом Божий, и тези са врата небесни.
18 И като стана Яков на сутринта, взе камика който си беше турил възглавие, и изправи го стълп, и изля елей на върха му.
19 И нарече името на онова място Ветил; а името на онзи град беше по-напред Луз.