11 И целуна Яков Рахил; и възвиси гласа си и плака.
12 И каза Яков на Рахил че е брат на баща й, и че е син на Ревека; и тя се завтече та каза на баща си.
13 И като чу Лаван за Якова, сестриния си син, завтече се да го посрещне; и пригърна го, и целуна го, и заведе го в дома си. И приказа Яков Лавану всичко това.
14 И рече му Лаван: Наистина ти си кост моя и плът моя. И живя при него един месец дни.
15 И рече Лаван Якову: Понеже ми си брат, без нищо ли ще ми работиш? Кажи ми коя ще бъде заплатата ти.
16 И имаше Лаван две дъщери: името на по-старата Лия, а името на по-младата Рахил.
17 И на Лия очите не бяха здрави; а Рахил беше прилична и красна на лице.