2 И видя, и ето кладенец на полето, и там три стада овци които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и голям камик имаше върху устието на кладенеца.
3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камика от устието на кладенеца, и напояваха стадата: после туряха пак камика на мястото му върху устието на кладенеца.
4 И рече им Яков: Братя, от де сте? А те рекоха: От Харан сме.
5 И рече им: Познавате ли Лавана сина Нахоров? И те рекоха: Познаваме.
6 И рече им: Здрав ли е ? И те рекоха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
7 И рече: Ето, остава още много от деня: не е време да се съберат скотовете: напойте овците, и идете та ги пасете.
8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада, и не отвалят камика от устието на кладенеца: тогава напояваме овците.