6 И рече им: Здрав ли е ? И те рекоха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил иде с овците.
7 И рече: Ето, остава още много от деня: не е време да се съберат скотовете: напойте овците, и идете та ги пасете.
8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада, и не отвалят камика от устието на кладенеца: тогава напояваме овците.
9 И като им говореше още, дойде Рахил с овците на баща си; защото тя ги пасеше.
10 И като видя Яков Рахил дъщерята на Лавана, брата на майка си, и овците на Лавана брата на майка си, приближи Яков и отвали камика от устието на кладенеца, и напои овците на Лавана брата на майка си.
11 И целуна Яков Рахил; и възвиси гласа си и плака.
12 И каза Яков на Рахил че е брат на баща й, и че е син на Ревека; и тя се завтече та каза на баща си.