8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада, и не отвалят камика от устието на кладенеца: тогава напояваме овците.
9 И като им говореше още, дойде Рахил с овците на баща си; защото тя ги пасеше.
10 И като видя Яков Рахил дъщерята на Лавана, брата на майка си, и овците на Лавана брата на майка си, приближи Яков и отвали камика от устието на кладенеца, и напои овците на Лавана брата на майка си.
11 И целуна Яков Рахил; и възвиси гласа си и плака.
12 И каза Яков на Рахил че е брат на баща й, и че е син на Ревека; и тя се завтече та каза на баща си.
13 И като чу Лаван за Якова, сестриния си син, завтече се да го посрещне; и пригърна го, и целуна го, и заведе го в дома си. И приказа Яков Лавану всичко това.
14 И рече му Лаван: Наистина ти си кост моя и плът моя. И живя при него един месец дни.