1 А змията беше най-хитра от всичките зверове полски които направи Господ Бог. И тя рече на жената: Истина ли рече Бог да не ядете от всяко дърво на рая?
2 И жената рече на змията: От плода на райските дървя можем да ядем;
3 а от плода на дървото което е всред рая, рече Бог: Да не ядете от него, нито да се прикоснете при него, за да не умрете.
4 И змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 но знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове да познавате доброто и злото.
6 И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той.
7 Тогаз им се отвориха очите и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и направиха за себе си препаски.