27 Защо утаи побягването си и се открадна от мене, и не ми обади за да те изпроводя с веселие и с песни, с тъпани и с китари?
28 и не ми остави ти нито синовете и дъщерите си да целуна. И ти това несмислено си сторил.
29 Ръката ми е силна да ви стори зло; но Бог на отца ви нощес ми говори и рече: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.
30 И сега вече си тръгнал, понеже си много пожелал бащиния си дом; но защо си откраднал боговете ми.
31 А Яков отговори и рече Лавану: Побегнах понеже се убоях; защото рекох: Да не би отнел ти дъщерите си от мене.
32 В когото намериш боговете си, нека не живее: пред братята наши познай какво твое има у мене, и си го земи; защото не знаеше Яков че Рахил ги бе откраднала.
33 И тъй, влезе Лаван в шатъра на Якова, и в шатъра на Лиин, и в шатрите на двете рабини; но не намери. Тогаз излезе из шатъра на Лия и влезе в шатъра на Рахил.