9 И рече Яков: Боже на Отца ми Авраама, и Боже на отца ми Исаака, Господи който ми си рекъл: Върни се в твоята земя и в рода си, и ще ти сторя добро,
10 по-малък съм от всичките милости и всичката истина които си направил на раба си; защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два пълка.
11 Избави ме, моля ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него като дойде да не би да ме порази, и майка и чада.
12 А ти рече: Наистина ще ти направя добро, и ще поставя потомството ти като пясъка на морето, който по множеството си не може да се изброи.
13 И пренощува там онази нощ; и взе от онова което му дойде в ръката за дар на брата си Исава:
14 кози двесте, и ярци двадесет, овци двесте и овни двадесет,
15 дойни камили с малките им тридесет, крави четиридесет, и юнци десет, ослици двадесет, и жребета десет,