9 И рече Исав: Имам много, брате мой имай ти своите си.
10 И речеЯков: Не, но моля, ако съм намерил благодат пред тебе, приими дара ми от ръцете ми, защото видях лицето ти като че видях лице Божие, и ти си се възблагодарил от мене.
11 Приими, моля, благословението ми което ти е принесено; защото ме помилва Бог, и имам всичко. И принуди го, и прие.
12 И рече: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 И рече му Яков: Господарят ми знае че децата са слаби, и имам с мене дойни овци и говеда. и ако ги принудят един само ден, всичкото стадо ще измре.
14 Нека замине, моля, господарят ми пред раба си; и аз ще карам полека според вървежа на скотовете които са пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
15 И рече Исав: Да оставя с тебе от людете които са с мене. А той рече: Защо и това? Стига да намеря благодат пред господаря си.