17 И рече онзи человек: Отидоха от тука; защото ги чух да говорят: Да идем в Дотан. И отиде Йосиф подир братята си, и намери ги в Дотан.
18 И те като го видяха от далеч, преди да приближи при тях, сдумаха се против него да го убият.
19 И рекоха помежду си: Ето, иде онзи съновидец.
20 Елате сега и да го убием, и да го хвърлим в един от рововете; и ще речем: Лош звяр го изяде; и ще видим що ще да излезе от сънищата му.
21 И като чу Рувим, освободи го от ръцете им, и рече: Да го не убием.
22 И рече им Рувим: Да не пролеете кръв: хвърлете го в тоя ров който е в пустинята, и ръка да не турите на него, - за да го освободи от ръцете им, и да го върне на баща му.
23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа срачицата му, пъстрата срачица която беше на него.