21 И като чу Рувим, освободи го от ръцете им, и рече: Да го не убием.
22 И рече им Рувим: Да не пролеете кръв: хвърлете го в тоя ров който е в пустинята, и ръка да не турите на него, - за да го освободи от ръцете им, и да го върне на баща му.
23 И когато дойде Йосиф при братята си, съблякоха от Йосифа срачицата му, пъстрата срачица която беше на него.
24 И взеха го та го хвърлиха в рова; а ровът беше празден: нямаше вода.
25 После седнаха да ядат хляб; и като подигнаха очите си видяха, и, ето, една дружина от Исмаиляни идеха от Галаад с камилите си натоварени с аромати, балсама и смирна, и отхождаха да ги носят долу в Египет.
26 И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?
27 Елате да го предадем на Исмаиляните; и ръката наша да не бъде върх него, защото е наш брат, наша плът е. И послушаха го братята му.