26 И рече Юда на братята си: Каква полза ако убием брата си, и скрием кръвта му?
27 Елате да го предадем на Исмаиляните; и ръката наша да не бъде върх него, защото е наш брат, наша плът е. И послушаха го братята му.
28 И като минаха Мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосифа из рова, и продадоха Йосифа за двадесет сребърници на Исмаиляните; и те заведоха Йосифа в Египет.
29 А Рувим се върна в рова; и, ето, Йосиф не беше в рова; и раздра дрехите си.
30 И върна се при братята си и рече: Детето няма; а аз, аз де да ида?
31 Тогаз взеха Йосифовата срачица, и заклаха ярец от козите, и натопиха срачицата в кръвта,
32 и пратиха пъстрата срачица, и принесоха я на отца си, и рекоха: Намерихме това: познай сега дали е срачицата на сина ти, или не.