4 И като гледаха братята му че го обичаше баща им повече от всичките му братя, възненавидяха го, и не можеха да му говорят мирно.
5 А Йосиф видя сън, и приказа го на братята си; и възненавидяха го още повече.
6 И рече им: Послушайте, моля, този сън който сънувах.
7 Ето, ние вързвахме снопове всред полето: и, ето, стана моят сноп и възправи се прав; и, ето, вашите снопове се наредиха наоколо и поклониха се на моя сноп.
8 А братята му рекоха му: Цар ли ще бъдеш над нас? или господар ще ни бъдеш? И възненавидяха го още повече за сънищата му и за думите му.
9 И видя още и друг сън, и приказа го на братята си, и рече: Ето видях друг сън; и, ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 И приказа това на баща си и на братята си; и обличи го баща му и рече му: Що е този сън който си видял? Наистина ли ще дойдем, аз и майка ти и братята ти, за да ти се поклоним до земята?