30 человекът който е господар на оназ земя говори ни жестоко, и прие ни като съгледатели на мястото.
31 И рекохме му: Прави человеци сме: не сме съгледатели.
32 Дванадесет братя сме, синове на отца си: единът не съществува; и най-младият е днес с отца ни в Ханаанската земя.
33 И рече ни человекът, господарят на оназ земя: С това ще позная че сте прави человеци: едного от братята си оставете с мене, и земете жито за глада на домовете си та си идете.
34 И доведете при мене най-младия си брат: тогаз ще позная че не сте съгледатели, но сте прави; и ще ви отдам брата ви; и ще търгувате в таз земя.
35 И когато изпразднуваха вретищата, ето, всекиму възелът на среброто беше във вретището му; и като видяха те и отец им възлите на среброто си, уплашиха се.
36 И рече им Яков отец им: Вие ме обезчадихте: Йосифа няма, и Симеона няма, а Вениамина искате да вземете: върх мене падна всичко това!