1 А гладът натегна на земята.
2 И като свършиха да ядат житото което донесоха из Египет, рече им отец им: Идете пак та купете нам малко храна.
3 А Юда му отговори и рече: Строго ни засвидетелствува человекът и рече: Няма да видите лицето му ако не е с вас брат ви.
4 Ако изпроводиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5 но ако го не проводиш, няма да слезем, защото человекът ни рече: Няма да видите лицето ми ако брат ви не е с вас.
6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло и казахте на человека че имате друг брат?
7 А те рекоха: человекът изпита подробно за нас и за рода ни, и рече: Отец ви жив ли е още? имате ли друг брат? И отговорихме му според тези думи. От де да знаем ние че щеше да рече: Доведете брата си?