25 А те приготвиха дара доде да дойде Йосиф на пладне; защото чуха че там ще ядат хляб.
26 И когато дойде Йосиф в дома, принесоха му в дома дара който беше в ръцете им; и поклониха му се до земята.
27 И попита ги заради здравето им, и рече: Здрав ли е отец ви, старий, за когото ми рекохте? жив ли е още?
28 А те рекоха: Здрав е рабът ти, нашият отец: жив е още. И наведоха се та се поклониха.
29 И подигна очи и видя Вениамина брата си единоматерния, и рече: Той ли е брат ви най-младият за когото ми рекохте? И рече: Бог да те помилва, чадо мое.
30 И побърза да се оттегли Йосиф; защото се смущаваше утробата заради брата му, и търсеше място да плаче; и като влезе в стаята си плака там.
31 После уми лицето си и излезе, и като удържаваше себе си рече: Сложете хляб.