26 И рекохме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогаз ще слезем; защото не можем да видим лицето на человека ако не е с нас най-младият ни брат.
27 И рабът ти отец ми рече ни: Вие знаете че два сина ми роди жена ми:
28 и единият излезе от мене, и рекох: Известно разкъса се от звяр; и не видях го до нине.
29 И ако вземете и тогози от лицето ми, и му се случи злощастие, ще сведете седината ми със скърб в гроба.
30 А сега, когато отида при раба ти отца ми, и детето не е с нас, (понеже душата му е свързана с неговата душа),
31 като види че детето няма, ще умре; и рабите ти ще сведат седината на раба ти отца ни със скърб в гроба.
32 Защото рабът ти станах поръчник на отца си за детето, и рекох: Ако ти го не доведа, тогаз ще бъда виноват на отца си за всегда.