4 А когато излезоха из града, преди да се отдалечат много, рече Йосиф на домашния си настойник: Стани та тичай след человеците; и като ги стигнеш речи им: Защо въздадохте зло вместо добро?
5 Не е ли тая чашата из която пие господарят мой, и с която още и гадае? Зле сторихте което сторихте.
6 И като ги стигна рече им тези думи.
7 А те му рекоха: Защо господарят наш говори таквиз думи? Да не бъде рабите ти да сторят таквоз нещо.
8 Ето среброто което намерихме в устието на вретищата си, върнахме ти го от Ханаанската земя; и как щяхме открадна из дома на господаря ти сребро или злато?
9 У когото от рабите ти се намери, да умре той, и ние още да бъдем раби на господаря си.
10 А той рече: Сега нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде раб; а вие ще бъдете неповинни.