15 И като видяха братята Йосифови че умря баща им, думаха си: Да не би Йосиф злопаметствувал на нас, и да не би ни въздал жестоко за всичкото зло що му сторихме.
16 И известиха Йосифу и рекоха: Баща ти заповяда, преди да умре, и рече:
17 Така ще речете Йосифу: Прости, моля ти се, престъплението на братята си, и греха им; защото сториха ти зло. И сега, прости, молим ти се, престъплението на рабите на Бога на отца ти. А Йосиф плака, когато му говориха.
18 И отидоха и братята му та припаднаха пред него, и рекоха: Ето ние сме ти раби.
19 А Йосиф им рече: Не бойте се дали съм аз вместо Бога?
20 Вие настина намислихте зло против мене; а Бог намисли за добро, за да стори както днес, щото да спаси живота на много народ.
21 И сега не бойте се: аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги, и говори по сърдцето им.