1 И когато почнаха человеците да се умножават по лицето на земята, и им се родиха дъщери,
2 тогаз синовете Божии като гледаха дъщерите человечески че бяха красни, взеха си жени от всички що избраха.
3 И рече Господ: Духът ми няма да пребъде вечно в человека, защото е плът; а дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни бяха на земята исполините, сиреч, след като бяха влезли синовете Божии при дъщерите человечески, и те им родиха синове, те бяха онези силни от старо време знаменити мъже.
5 И видя Господ че се умножава злината на человека по земята, и че всичките въображения на сърдечните му помишления бяха само зло всеки ден.
6 И разкая се Господ защото направи человека на земята, и огорчи се в сърдцето си.
7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята человека когото направих, от человек до скот, до гад, и даже до небесна птица; понеже се разкаях защото ги направих.