3 Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си: Израил не знае, Людете ми не разумяват.
4 Уви, народ грешен, люде натоварени с беззаконие, Семе на злодейци, разтлени синове! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Върнаха се назад.
5 Де можете да бъдете бити като прилагате бунтуване? Всичката глава е болна, И всичкото сърдце изнемощело.
6 От стъпката на ногата дори до главата няма в него целост, Но струпеи, и посинения, и гнойни рани: Не се стиснаха, нито се обвързаха, Нито се омекчиха с маз.
7 Земята ви е пуста, Градовете ви изгорени с огън: Земята ви, чужденци я пояждат пред очите ви, И е пуста като разорена от чужденци.
8 И Сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина на краставици, Като град обсаден.
9 Ако Господ Саваот не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, На Гомор бихме се уподобили.