1 Мълчете пред мене, острови, и народите нека подновят сила: Нека приближат, и тогаз нека говорят: Да предстанем купно на съд.
2 Кой подигна праведния от изток? Призва го при нозете си: Предаде му народи, И постави го господар над царе Които предаде на ножа му като прах, На лъка му като плява завеяна.
3 Погна ги, и мина безопасно Пътя по който не беше ходил с нозете си.
4 Кой подействува и направи това, И призва родовете из начало? Аз Господ първий, И с последните Аз съм.
5 Островите видеха и убояха се, И земните краища се разтрепераха, Приближиха се, и дойдоха.
6 Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Крепи се.
7 И работникът насърдчава златаря, И този който кове с чук оногоз който удря на наковалнята, И казва: Добре е за спояване, И го заякчава с гвозде да се не клати.
8 Но ти, Израилю, рабе мой, Якове, когото аз избрах, Семе на Авраама възлюбления ми,
9 Ти когото аз взех от краищата на земята, И те повикнах от последните й страни, И рекох ти: Ти си мой раб, Аз те избрах, и не те отхвърлих:
10 Не бой се, защото аз съм с тебе: Не трепери, защото аз съм Бог твой: Ще те укрепя, ей, ще ти помогна, Ей, ще те подпра с десницата на правдата си.
11 Ето, всички що са разгневени на тебе Ще се постидят и посрамят: Съперниците ти ще станат като нищо и ще погинат.
12 Ще ги потърсиш и няма да ги намериш, - Онези които имат разпря с тебе. Които ратуват против тебе ще станат като нищо И като че не са били.
13 Защото аз Господ Бог твой съм който подкрепявам десницата ти, И ти казвам: Не бой се: аз ще ти помогна.
14 Не бой се, черве Якове, смъртни Израилеви: Аз ще ти помагам, говори Господ Избавителят твой, Светий Израилев.
15 Ето, аз ще те направя нова остра диканя назъбена: Ще вършееш горите, и ще ги стриеш, И ще направиш хълмовете като дребна плява:
16 Ти ще ги отвееш, и ветърът ще ги отнесе, И бурята ще ги разпръсне; А ти ще се възвеселиш в Господа, Ще се похвалиш в Светаго Израилева.
17 Когато сиромасите и нищите поискат вода, и няма, И езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Бог Израилев няма да ги оставя.
18 Ще отворя реки на високи места, И източници всред доловете: Ще направя пустинята водни езера, И сухата земя водни източници.
19 В пустинята ще насадя кедър, ситим, Мирсина и маслено дърво: В ненаселената земя ще туря наедно елха, Явор, и букс;
20 За да видят, и да знаят, И да помислят, и да разумеят купно че ръката Господня е направила това, И Светий Израилев го е създал.
21 Представете съда си, говори Господ: Приведете силните си доказателства, говори Царят Яковов.
22 Нека приведат, и нека ни явят що има да бъде: Нека възвестят прежното що е било, За да размислим и да познаем последното му; Или нека възвестят нам бъдещето.
23 Възвестете онова което ще стане изпосле, За да познаем че сте богове: Направете още и добро, или зло направете, За да се почудим и да видим купно.
24 Ето, вие сте от нищо, И делото ви е от нищо, Който ви избира, мерзост е.
25 Подигнах едного от север, и иде: От изток слънца ще призове моето име; И ще нагази князовете като кал, И както грънчарят тъпче глината.
26 Кой е явил това от начало за да знаем, И от по-напред за да речем: Той е праведен? Но няма който да го е явил, но няма който да го е казал; Но няма който да е чул думите ви.
27 Първий аз Сиону рекох: Ето, ето това! И дадох на Ерусалим благовестител.
28 Защото прегледах, и нямаше никой, Ей, между тях, но нямаше съветник Който да може да отговори дума когато ги попитах.
29 Ето, всичките са суета: Делата им са нищо: Излеяните им идоли са вятър и пустота.