1 Утешавайте, утешавайте людете ми, Говори Бог ваш.
2 Говорете насърдчително на Ерусалим, и викнете към него че времето на воинствуванието му се изпълни, че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господня Двойно за всичките си грехове.
3 Глас на едного който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен: Прав друм направете в пустинята за Бога нашего.
4 Всеки дол ще се възвиши, И всяка гора и хълм ще се сниши; И кривите ще станат прави, И неравните места равни;
5 И славата Господня ще се яви, И всека плът купно ще види; Защото устата Господни говориха.
6 Гласът рече: Възгласи. И рече се: Що да възглася? Всяка плът е трева, И всичката й слава като полския цвят.
7 Тревата изсъхна, цветът повена, Когато вятър от Господа духна върх него: Трева наистина са людете.
8 Тревата изсъхна, цветът повена; Но словото на Бога нашего остава във век.
9 Ти който носиш благи вести на Сион Възлез на високата гора: Ти който носиш благи вести на Ерусалим, Възвиши силно гласа си: Възвиши: не бой се: Речи на Юдините градове: Ето Бог ваш!
10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата му ще владее за него: Ето, мъздата му е с него, И въздаянието му пред него.
11 Ще пасе стадото си както пастир: Ще събере агнетата с мишцата си, И ще ги носи в пазухата си; И ще води полека доещите,
12 Кой е премерил водите с шепата си, И измерил небесата с педа, И побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил горите с теглилка, и хълмовете в къпони?
13 Кой е измерил Духа Господен, Или му е бил съветник и го е научил?
14 С кого се е съветвал той, и кой го е вразумил И го е научил пътя на съдбата, И му е предал знание, И му е показал пътя на разума?
15 Ето, народите са като капка от ведро, И считат се като тънък прашец на къпона: Ето, островите като прах що се дига;
16 И Ливан не е доволен за горене, Нито животните му са доволни за всесъжение.
17 Всичките народи пред него са като нищо: Считат се при него по-малко от нищото, и празднота.
18 И тъй, кому ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с него?
19 Художникът лее кумир, И златарят простира злато по него И лее сребърни цепи.
20 Който е сиромах за таквоз приношение Избира дърво което не гние, И търси си изкусен художник За да направи кумир недвижим.
21 Не знаете ли? не сте ли чули? Не ви ли се възвести изначало? От основанието на земята не разбрахте ли?
22 Той е който седи върху кръга на земята, И жителите й са като скакалци: Той е който простира небесата като опона И растяга ги като шатър за население,
23 Който докарва князовете до нищо, И прави като празднота земните съдии.
24 Те се не насаждат нито се насеват; Нито се закоренява в земята стволът им: Щом подухне той върх тях, за еднъж изсъхнуват, И бурята ще ги грабне като плява.
25 И тъй, на кого ще ме уподобите, И с кого ще се сравня? говори Светий.
26 Подигнете очите си на високо Та вижте кой създаде тези неща? Извожда воинствата им с чет: Вика всичките по име: чрез величеството на силата му, Понеже е крепък във власт, Не оскудева ни едно от тях.
27 Защо казваш, Якове, и говориш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И съдът ми се небрежи от Бога моего?
28 Не знаеш ли? не си ли чул че вечний Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабева и не се утрудва? Неговият разум е неизследим.
29 Той дава крепост на ослабналите, И наращава силата на немощните.
30 И младите ще ослабеят и ще се утрудят, И избраните момци ще се спънат и паднат;
31 Но които чакат Господа ще подновят силата си: Ще възлезат с крила като орли: Ще тичат, и не ще се утрудят: Ще ходят, и не ще ослабеят.