Исая 2 BG1871

1 Словото, което се откри на Исаия, сина Амосова, заради Юда и Ерусалим.

2 В последните дни Гората на дома Господен Ще се утвърди на върха на горите, И ще се възвиси над хълмовете; И всичките народи ще се стекат в нея.

3 И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, В дома на Бога Яковова; И ще ни научи пътищата си, И ще ходим в стъпките му; Защото от Сион ще излезе закон, И слово Господне от Ерусалим.

4 И ще съди помежду народите, И ще обличи много племена; И ще изковат ножовете си за палечници, И копията си за сърпове: Народ върх народ не ще да дигне нож, Нито ще научат вече бран.

5 Доме Яковов, дойдете, И да ходим в Господнята виделина,

6 Понеже ти си оставил людете си, дома Яковов; Защото се напълниха из изток, И станаха прокобители както Филистимците, И съединиха се с чадата на иноплеменниците.

7 И земята им се напълни със сребро и злато, И няма свършък на съкровищата им: Напълни се земята им и с коне, И няма свършък на колесниците им.

8 И напълни се земята им с идоли: Поклониха се на ръчните си дела, На онова което пръстите им направиха.

9 И наведе се простолюдин, И унизи се големец; И ти не ще им простиш.

10 Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на неговото величие.

11 Горделивите человечески очи ще се унижат, И надигането на человеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в онзи ден.

12 Защото денят на Господа Саваота ще бъде Върх всекиго горделив и величав, И върх всекиго що се надига, (и ще се унижи,)

13 И върх всичките Ливански кедри високи и възвишени, И върх всичките Васански дъбове,

14 И върх всичките високи гори, И върх всичките възвишени бърда,

15 И върх всеки висок стълп, И върх всяка обградена стена,

16 И върх всичките Тарсийски кораби, И върх всичките насладителни гледания.

17 И височината на человека ще се наведе, И надигането на человеците ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в онзи ден;

18 И идолите съвсем ще се изгубят,

19 И те ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята Поради страха от Господа И поради славата на величието му, Когато стане да разтрепери земята.

20 В онзи ден ще хвърли человек На къртовете и на прилепите Сребърните си идоли и златните си идоли, Които направи за себе си за да се кланя,

21 За да влезе в дупките на канарите И в разселините на скалите Поради страха от Господа И поради славата на величието му, Когато стане да разтрепери земята.

22 Оставете се от человека, На когото диханието е в ноздрите му; Защото за какво се счита той?