1 Защото Господ ще помилва Якова, И ще избере пак Израиля, И ще ги упокои в земята им; И чужденците ще се съединят с тях, И ще се прилепят при Якововия дом.
2 И народите ще ги вземат и ще ги заведат на местото им; И Израилевий дом ще ги има наследие в земята Господня За раби и рабини; И ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.
3 И в който ден Господ те упокои от скърбта ти, И от страха ти, И от жестоката работа В която бе ти порабощен,
4 Ще употребиш тази пословица против Вавилонския цар, и ще речеш: Как престана насилникът! Престана берникът!
5 Господ съкруши жезъла на нечестивите, Скиптъра на владетелите.
6 Който поразяваше с ярост людете С непрестанно биене, Който владичествуваше с гняв над езиците, Гоним е; и няма който да възбранява.
7 Всичката земя се успокоява и безмълствува: Възглашават радостно.
8 Радват се и елхите за тебе, Ливановите кедри, и думат: От както си легнал ти Дървосечец не възлезе на нас.
9 Ад от доле дойде в движение заради тебе За да посрещне твоето идване: Заради тебе събуди мъртвите, Всичките земни князове: Дигна от престолите им Всичките царе на народите.
10 Те всички ще проговорят и ще ти рекат: И ти ли биде слаб както ние? Стана ли равен нам?
11 Велехвалението ти се снижи в гроба, И шумът на музикалните твои оръдия: черви са постлани отдоле ти, и черви те покриват.
12 Как си паднал от небето, ти Сине на зората, Деннице! Съкрушил си се на земята, Ти който тъпчеше народите!
13 А ти думаше в сърдцето си: Ще възляза на небето, Ще възвиша престола си над Божиите звезди; И ще седна на гората на събранието, към страните на север:
14 Ще възляза във висотата на облаците: Ще бъда подобен Вишнему.
15 Но ти ще слезеш в ад, В дълбочините на рова.
16 Които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат: Този ли е человекът който правеше земята да трепери, Който разклащаше царствата,
17 Който запустяваше вселенната И съсипваше градовете й Който не пускаше узниците си в домовете им?
18 Всичките царе на народите, всичките се упокояват със слава, Всеки в дома си;
19 А ти биде отхвърлен от гроба си като мерзостна отрасъл, Като дреха на убити, На прободени с нож, На слазящи между каменете на рова, - Като труп който се тъпче.
20 Ти не ще се съединиш в погребение с тях, Защото си погубил земята си, Убил си своите люде: Семето на злодейците никога не ще се поменува.
21 Пригответе клане за чадата му Поради беззаконието на отците им; За да не станат и наследят земята, И напълнят лицето на вселенната с врагове.
22 Защото ще стана против тях, Говори Господ Саваот, И ще изгладя из Вавилон име, и остатък, И син, и внук, говори Господ.
23 И ще го направя наследие на ежове, и водни езера; И ще го помета с метлата на погибелта, Говори Господ Саваот.
24 Закле се Господ Саваот и рече: Непременно както намислих, така ще бъде, И както реших, така ще остане,
25 Да съкруша Асириеца в земята си, И да го стъпча на горите си: Тогаз хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.
26 Това е решението решено за всичката земя; И тая е простряната ръка над всичките народи.
27 Защото Господ Саваот реши, и кой ще развали? И ръката му е простряна, и кой ще я върне назад?
28 В годината в която умре цар Ахаз стана това видение: -
29 Не се радвай, всичка Филистимска земльо, Защото се съкруши жезълът на поразившия те; Понеже из кореня на змията ще излезе василиск, И плодът му ще бъде горителна змия хвърката.
30 И първородните на сиромаха ще се нахранят, И нищите ще си почиват в безопасност; И ще умъртвя кореня ти с глад; И ще убие той остатъка ти.
31 Ридайте, порти: въпий, граде: Стопила си се, всичка Филистимска земльо; Защото иде дим от север, И нито един ще се отбие В пълковете им.
32 И кой ответ ще се даде на посланниците на народите? - че Господ е основал Сион, И на него ще уповаят сиромасите от людете му.