1 Господи, ти си Бог мой: Ще те превъзносям, ще песнословя името ти; Защото си направил чудни дела: Твоите съвети изначала са верни и истинни.
2 Защото ти направи града грамада, Град утвърден развалина, Палата на другородните да не е град: Никога няма да се съгради.
3 За то крепките люде ще те прославят: Градът на страшните народи ще се убои от тебе.
4 Защото си бил сила на сиромаха, Сила на нищия в утеснението му, Прибежище от буря, сенка от пека, Когато устремлението на насилниците нападне като буря върх стена.
5 Ще свалиш метежа на другородните Както пека в сухо место: Както пека чрез сенката на облака Тържеството на насилниците ще се смири.
6 И на тази гора Господ на Силите ще направи за всичките народи Угощение от тлъсти неща, угощение от вина на дрождията им, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина очистени върх дрождията.
7 И на таз гора ще махне Лицето на покривалото което покрива всите народи, И прикривката която прикрива всите племена.
8 Ще погълне смъртта за всегда; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете си от всичката земя; Защото Господ говори това.
9 И в онзи ден ще рекат: Ето, той е Бог наш: чакахме го, и ще ни спаси: Той е Господ: чакахме го: Ще се възрадваме и възвеселим в спасението му.
10 Защото в тази гора ръката на Господа ще си почине; И Моав ще бъде потъпкан под него Както се тъпче плевата на гноището.
11 И ще разпростре ръцете си всред него Както плаващий простира ръце да плава; И ще низрине гордостта му Наедно с коварството на ръцете му.
12 И високите твърдини на стените ти ще сниши, Низрине, и хвърли до пръстта.